Животът
приземи ме,
сивият му образ
прекъсна
и желанието
за събуждане.
В делника
препънах се,
навехнах глезена
на тръгнала
надежда.
Приземи ме,
в камъка
ожулих се...
кръстопът поне
да виждах
за обичта,
за силата...
да литна
след събуждане.
© Ели Todos los derechos reservados
от тях можеш да си направиш мост към бъдещето....
стига да си извлечеш поуките от миналото...!!!
ако знаеш само как те прегръщам, Ели.....
шъъъъът.....