Кръстопът поне да имаше
Животът
приземи ме,
сивият му образ
прекъсна
и желанието
за събуждане.
В делника
препънах се,
навехнах глезена
на тръгнала
надежда.
Приземи ме,
в камъка
ожулих се...
кръстопът поне
да виждах
за обичта,
за силата...
да литна
след събуждане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
Успех