Кръстопът поне да имаше
Животът
приземи ме,
сивият му образ
прекъсна
и желанието
за събуждане.
В делника
препънах се,
навехнах глезена
на тръгнала
надежда.
Приземи ме,
в камъка
ожулих се...
кръстопът поне
да виждах
за обичта,
за силата...
да литна
след събуждане.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ели Все права защищены
Успех