Не се плашете, всеки кръстопът
е повик към душата от небето.
Не се плашете, имате свой път,
посока щом избрало е сърцето.
Сърцето знае пътя без компас
и крачи смело – прекосява дните.
И арфа, свиреща със слънчев глас
разстила лято – струни са лъчите.
А всеки кръстопът е стон и вик –
отвътре, хем разбърква, хем подрежда.
Но има още път пред теб и ти,
прекрачваш с устрем, вдишвайки надежда!
© Данаил Таков Todos los derechos reservados