20 oct 2018, 13:53

Кръвно понятие

765 1 5

Развила съм отлична интуиция
за несъвместимост с онзи хлад, 
който с иглите си се мъчи да ми влива
отровата си тъмна на безсилие
на опити от себе си да ме е е страх,
но вените ми дълги са достатъчно
и нежно тънки за красивата внезапност,
с която твоят поглед ги проби
и стана част от кръвното понятие
за пулс по цялата ми дължина,
и още повече за ехото в дълбокото
на неповиканата никога самотност.

 

И беше топло. Колко беше топло
да имам в себе си целуваща ме същност,
разливаща се чак до всяка крайност
на пръстите изтръпнали, на кожата,
на тихото дихание от устните,
на мислите смутени и на волята, 
забравила за точката си на пречупване...

Веднъж отвъд, един от нас е мъртъв,
а другият си тръгва от безкрайност.


Сърцата ни умират все отвътре.
И не от хлад.
От кръвните понятия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...