Кръвно понятие
Развила съм отлична интуиция
за несъвместимост с онзи хлад,
който с иглите си се мъчи да ми влива
отровата си тъмна на безсилие
на опити от себе си да ме е е страх,
но вените ми дълги са достатъчно
и нежно тънки за красивата внезапност,
с която твоят поглед ги проби
и стана част от кръвното понятие
за пулс по цялата ми дължина,
и още повече за ехото в дълбокото
на неповиканата никога самотност.
И беше топло. Колко беше топло
да имам в себе си целуваща ме същност,
разливаща се чак до всяка крайност
на пръстите изтръпнали, на кожата,
на тихото дихание от устните,
на мислите смутени и на волята,
забравила за точката си на пречупване...
Веднъж отвъд, един от нас е мъртъв,
а другият си тръгва от безкрайност.
Сърцата ни умират все отвътре.
И не от хлад.
От кръвните понятия.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
