20 окт. 2018 г., 13:53

Кръвно понятие

763 1 5

Развила съм отлична интуиция
за несъвместимост с онзи хлад, 
който с иглите си се мъчи да ми влива
отровата си тъмна на безсилие
на опити от себе си да ме е е страх,
но вените ми дълги са достатъчно
и нежно тънки за красивата внезапност,
с която твоят поглед ги проби
и стана част от кръвното понятие
за пулс по цялата ми дължина,
и още повече за ехото в дълбокото
на неповиканата никога самотност.

 

И беше топло. Колко беше топло
да имам в себе си целуваща ме същност,
разливаща се чак до всяка крайност
на пръстите изтръпнали, на кожата,
на тихото дихание от устните,
на мислите смутени и на волята, 
забравила за точката си на пречупване...

Веднъж отвъд, един от нас е мъртъв,
а другият си тръгва от безкрайност.


Сърцата ни умират все отвътре.
И не от хлад.
От кръвните понятия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...