Кученце
Аз съм кученце вярно, прилежно
ден след ден подир тебе вървя
да помилваш гърба с пръсти нежни,
да подхвърлиш в устата троха.
И смирено опашката махам,
и от радост понявга скимтя.
Ако някой посегне, го джавкам,
щом заспиш, лягам в твойте крака.
Тъй върви си светът изначален,
клетва дал да ти служа така.
Влязъл в образ на рицар печален,
куче аз съм, а ти си... жена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
