Кучи студ

26 nov 2022, 8:43

Poesía

193 1 2

... напоследък из градчето взеха ме съвсем за луд! –

уж, добре бях, общо взето, но се спусна кучи студ,

ако звънна на съседа за зехтин – или оцет,

през шпионката ме гледа, сякаш стискам пистолет,

на чаршията, в тролея, в ТУДА, ДЗИ и в НАП

кой ме пита как живея, имам ли пари за хляб? –

амии... аз нагъвам пасти! – от зори до късен мрак –

длан ако подам за „Здрасти!”, и ме вземат за просяк,

всеки ден една и съща, Боже, по-напред кое? –

питам се и си отвръщам: – Туй живот ли е? – не е.

Със чувал от листопада и със мокър вестник „Труд”

паля огън на площада, за да не умрем от студ.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.