Кучи студ
... напоследък из градчето взеха ме съвсем за луд! –
уж, добре бях, общо взето, но се спусна кучи студ,
ако звънна на съседа за зехтин – или оцет,
през шпионката ме гледа, сякаш стискам пистолет,
на чаршията, в тролея, в ТУДА, ДЗИ и в НАП
кой ме пита как живея, имам ли пари за хляб? –
амии... аз нагъвам пасти! – от зори до късен мрак –
длан ако подам за „Здрасти!”, и ме вземат за просяк,
всеки ден една и съща, Боже, по-напред кое? –
питам се и си отвръщам: – Туй живот ли е? – не е.
Със чувал от листопада и със мокър вестник „Труд”
паля огън на площада, за да не умрем от студ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
