Кучка

22 jun 2011, 11:17

Poesía » Otra

719 0 2

Избуяли треви ме изпиват,

не остана в мен цвят медоносен,

със мокри черги ме сякаш завиват

и плодът ми умря... недоносен...

Тежки пранги краката ми влачат

и ръжда със кръвта ми се смеси,

аз съм труп, но за мене не плачат,

гладна смъртта се до мене надвеси...

Даа, ужасна е тази с "косата"...

Под качулката звучно се смее

и ръцете ми с хватка извива,

бърза в мене докрай да се влее.

И промъква се, място заема,

с криви пръсти хралупа отваря,

на душата местенцето взема

и очите ми жални затваря...

Ето, празна и ялова... вече съм куха,

нямам сълзи дори да заплача,

не, не чувам, отдавна съм глуха -

към отвъдното бързичко крача...

С кал подхранвам изсъхнало тяло,

червей някъде в мене мравучка,

нищо няма... не е оцеляло...

а без чувства, аз просто съм КУЧКА!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Katriona (Кети Рашева)

2011-06-22T15:21:44+03:00

Разтърси ме с този стих, мило момиче!
vedrina (Марина Стоянова)

2011-06-22T14:23:21+03:00

Прекрасен стих - решителен, естествено...емоционален...!!!
"Даа, ужасна е тази с "косата"...
Под качулката звучно се смее
и ръцете ми с хватка извива,
бърза в мене докрай да се влее."