Кучка
Избуяли треви ме изпиват,
не остана в мен цвят медоносен,
със мокри черги ме сякаш завиват
и плодът ми умря... недоносен...
Тежки пранги краката ми влачат
и ръжда със кръвта ми се смеси,
аз съм труп, но за мене не плачат,
гладна смъртта се до мене надвеси...
Даа, ужасна е тази с "косата"...
Под качулката звучно се смее
и ръцете ми с хватка извива,
бърза в мене докрай да се влее.
И промъква се, място заема,
с криви пръсти хралупа отваря,
на душата местенцето взема
и очите ми жални затваря...
Ето, празна и ялова... вече съм куха,
нямам сълзи дори да заплача,
не, не чувам, отдавна съм глуха -
към отвъдното бързичко крача...
С кал подхранвам изсъхнало тяло,
червей някъде в мене мравучка,
нищо няма... не е оцеляло...
а без чувства, аз просто съм КУЧКА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
