cherry74 (Мириам )
47 86
26 jun 2007, 10:03

КУЧКА 

  Poesía
624 0 6

 

КУЧКА

Сърцето ти – огромна рана…

Душата ти – поток от кал…

Защо ли още страдаш?

По някой някога живял.

Боли – Да! Още го усещаш.

Крещи – Да! Вътре в теб е ад.

Отвън си пуснал димната завеса

и трупаш чувствата на склад.

Ще мине време,

ти ще се усетиш.

Ще потулиш всичко вътре в теб.

И повече не ще направиш грешка

да раздаваш късчета от теб.

Ще станеш силна и красива.

Ще бъдеш пак отново ТИ .

Но вече няма да обичаш,

а ще съсипваш мъжките мечти…

Тогава хората ще кажат

Оооооо, кучка! Как? Защо? Къде?

Но само ти ще знаеш вече:

НЕ ДАВАЙ ТВОЕТО СЪРЦЕ!

11.04.2006   03:35h

© Мириам Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви, но за съжаление е от личен опит...
  • Силен стих,пропит с болка!
    Но ми харесва!
    Браво!
  • Поздрави!
  • Дано заключенията да не са направени на базата на собствен опит! Поздрави!
  • Браво за различната гледна точка. Харесва ми.
  • Ооо, кучка! Силна и красива! Макар и злобна, ти от днес любимка си на всеки пес!
    Много е силно. Само може би в първите два реда да се добави по една буквичка "в"? Да бъде:
    В сърцето ти – огромна рана…
    В душата ти – поток от кал…
    Защото за сърцето както и да е, то може и да е рана, но душата не трябва да е кал; т.е. тя може да бъде временно в кал, но самата тя да си бъде душа.

Propuestas
: ??:??