КУЧКА
КУЧКА
Сърцето ти – огромна рана…
Душата ти – поток от кал…
Защо ли още страдаш?
По някой някога живял.
Боли – Да! Още го усещаш.
Крещи – Да! Вътре в теб е ад.
Отвън си пуснал димната завеса
и трупаш чувствата на склад.
Ще мине време,
ти ще се усетиш.
Ще потулиш всичко вътре в теб.
И повече не ще направиш грешка
да раздаваш късчета от теб.
Ще станеш силна и красива.
Ще бъдеш пак отново ТИ .
Но вече няма да обичаш,
а ще съсипваш мъжките мечти…
Тогава хората ще кажат
Оооооо, кучка! Как? Защо? Къде?
Но само ти ще знаеш вече:
НЕ ДАВАЙ ТВОЕТО СЪРЦЕ!
11.04.2006 03:35h
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мириам Всички права запазени
