КУЧКА

cherry74 (Мириам )
47 86

Jun 26, 2007, 10:03 AM

Poetry

640 0 6

КУЧКА

Сърцето ти – огромна рана…

Душата ти – поток от кал…

Защо ли още страдаш?

По някой някога живял.

Боли – Да! Още го усещаш.

Крещи – Да! Вътре в теб е ад.

Отвън си пуснал димната завеса

и трупаш чувствата на склад.

Ще мине време,

ти ще се усетиш.

Ще потулиш всичко вътре в теб.

И повече не ще направиш грешка

да раздаваш късчета от теб.

Ще станеш силна и красива.

Ще бъдеш пак отново ТИ .

Но вече няма да обичаш,

а ще съсипваш мъжките мечти…

Тогава хората ще кажат

Оооооо, кучка! Как? Защо? Къде?

Но само ти ще знаеш вече:

НЕ ДАВАЙ ТВОЕТО СЪРЦЕ!

11.04.2006 03:35h

Please sign in with your account so you can comment and vote.

cherry74 (Мириам )

2007-06-26T20:05:24+03:00

Благодаря Ви, но за съжаление е от личен опит...
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2007-06-26T14:18:47+03:00

Силен стих,пропит с болка!
Но ми харесва!
Браво!
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2007-06-26T14:08:06+03:00

Поздрави!
fena73 (Станимир Власакиев)

2007-06-26T13:23:56+03:00

Дано заключенията да не са направени на базата на собствен опит! Поздрави!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-06-26T10:37:22+03:00

Браво за различната гледна точка. Харесва ми.
Ангар (Ангел Чортов)

2007-06-26T10:13:28+03:00

Ооо, кучка! Силна и красива! Макар и злобна, ти от днес любимка си на всеки пес!
Много е силно. Само може би в първите два реда да се добави по една буквичка "в"? Да бъде:
В сърцето ти – огромна рана…
В душата ти – поток от кал…
Защото за сърцето както и да е, то може и да е рана, но душата не трябва да е кал; т.е. тя може да бъде временно в кал, но самата тя да си бъде душа.