Можеш да ме гледаш през прозореца.
Може да ме търсиш през нощта.
И да ме искаш - няма да съм твоя,
защото аз на друг принадлежа.
Може да ме галиш нежно,
може да ме водиш за ръка.
Може да ти се усмихвам,
но няма да ме имаш в любовта.
Опитваш се отчаяно да ме спечелиш,
да ме купиш искаш с пари.
Не виждаш ли, за тебе аз съм скъпа,
не можеш да си ме позволиш.
Не си достатъчно добър...
Проблема в себе си търси.
Не можеш да си като него.
Един в сърцето ледено стои.
И щом залее ме с топлина,
отново ще се преродя.
С теб това не може да се случи,
просто си ми твърде скучен.
Ти не можеш с мен да си играеш,
защото аз играчка съм на друг.
И само той е господар над мене,
и той конците дърпа тук.
А ти...
Ти можеш да ме гледаш през витрината.
Може да ме търсиш през нощта,
(навместо мен, ще стискаш плюшено мече).
И да ме искаш, чуй, няма да ме имаш.
Аз на друг принадлежа!!!
06.04.2010 г.
© Петя Александрова Todos los derechos reservados