22 dic 2013, 13:46

Кукла

569 0 0

Там, където морето вълните разплисква,

плачеща кукла лежи.

И дори цялата от глина, от очите ù бликат сълзи.

Там, където чайки прелитат, захвърлена по тези места,

тихо вятър ехти и ето тя заговаря:

Вземи ме, пътнико ти!

Там, край скалите на морската шир,

пътникът свиден, добър и някак унил.

Докосва косите и песен запява

за живота и обич такава,

която бавно с времето отминава.

Ти, плачеща кукло с изкуствени нежни очи.

Днес си при мен единствено ти.

Безмълвно в тишината лежиш

и не знаеш какво е болка голяма,

та нали душата в тебе я няма!

И ето морето бушува свирепо,

отнасяйки я към морската шир,

а пътникът свиден заплакал за любовта,

която вече я няма...

Там, край скалите по тези места,

цвете израсна от тази сълза.

И напомня на всички за обич такава,

сякаш светът сътворен е за двама!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Благослава Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...