Dec 22, 2013, 1:46 PM

Кукла

  Poetry » Love
566 0 0

Там, където морето вълните разплисква,

плачеща кукла лежи.

И дори цялата от глина, от очите ù бликат сълзи.

Там, където чайки прелитат, захвърлена по тези места,

тихо вятър ехти и ето тя заговаря:

Вземи ме, пътнико ти!

Там, край скалите на морската шир,

пътникът свиден, добър и някак унил.

Докосва косите и песен запява

за живота и обич такава,

която бавно с времето отминава.

Ти, плачеща кукло с изкуствени нежни очи.

Днес си при мен единствено ти.

Безмълвно в тишината лежиш

и не знаеш какво е болка голяма,

та нали душата в тебе я няма!

И ето морето бушува свирепо,

отнасяйки я към морската шир,

а пътникът свиден заплакал за любовта,

която вече я няма...

Там, край скалите по тези места,

цвете израсна от тази сълза.

И напомня на всички за обич такава,

сякаш светът сътворен е за двама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Благослава Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...