22 дек. 2013 г., 13:46

Кукла

572 0 0

Там, където морето вълните разплисква,

плачеща кукла лежи.

И дори цялата от глина, от очите ù бликат сълзи.

Там, където чайки прелитат, захвърлена по тези места,

тихо вятър ехти и ето тя заговаря:

Вземи ме, пътнико ти!

Там, край скалите на морската шир,

пътникът свиден, добър и някак унил.

Докосва косите и песен запява

за живота и обич такава,

която бавно с времето отминава.

Ти, плачеща кукло с изкуствени нежни очи.

Днес си при мен единствено ти.

Безмълвно в тишината лежиш

и не знаеш какво е болка голяма,

та нали душата в тебе я няма!

И ето морето бушува свирепо,

отнасяйки я към морската шир,

а пътникът свиден заплакал за любовта,

която вече я няма...

Там, край скалите по тези места,

цвете израсна от тази сълза.

И напомня на всички за обич такава,

сякаш светът сътворен е за двама!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Благослава Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...