9 nov 2014, 21:45  

Кукла

431 0 0

 

Нивга аз не ще забравя

куклата с червените коси,

там, на витрината голяма

за всички тя е глуха, няма,

ала витрината краси.
Тя утрото приветства

и всяка сутрешна зора

посреща с букет цветя

и усмивка благосклонна…

От злобата е отделена

със стъклото посребрено

и гледа тя там кой минава

и всеки поздравява

с усмивка блага,

ала сякаш чужда,

тя изпитва нужда

да почувства

милувката на някое дете,

да го слуша как чете,

истинска да бъде в нечии ръце,

близка да бъде до нечие сърце…

Но не може!

Там я сложи

продавачът на витрината голяма,

за да бъде тя и глуха, няма

и с усмивка блага да посреща,

всеки, който там минава

и да бъде безпогрешна…  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дилян Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....