Нивга аз не ще забравя
куклата с червените коси,
там, на витрината голяма
за всички тя е глуха, няма,
ала витрината краси.
Тя утрото приветства
и всяка сутрешна зора
посреща с букет цветя
и усмивка благосклонна…
От злобата е отделена
със стъклото посребрено
и гледа тя там кой минава ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up