18 nov 2006, 13:20

Кукла 

  Poesía
886 1 3
Кукла в ръцете ти, така ме наричаш. Не боли ли сърцето ти, когато отричаш? Вървях все след тебе и лазех в краката ти. Какво си за мене не разбра пак душата ти. Уморих се да бъда в ръцете твои играчка. Не мога без да лъжа да направя и крачка. Обичаш ме, заричаш се, но всичко туй лъжа е. От живота си отричаш се, но зная - туй игра е! Ти някой ден ще страдаш, ще молиш да се върна. Живота си ще даваш, за миг да те прегърна!!!

© Мони Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много добър и силен стих. Поздрави!
  • Вървях все след тебе
    и лазех в краката ти...
    Не прави,мила,никога такава грешка.Никой не го заслужава!
    Стиха ти е страхотен.Поздрави от мен!
  • Да, Муки... Определено ми напомня някои неща... СТРАХОТНО ИСТИНСКО Е!!! Браво! ()()()
Propuestas
: ??:??