18.11.2006 г., 13:20 ч.

Кукла 

  Поезия
736 1 3
Кукла в ръцете ти, така ме наричаш. Не боли ли сърцето ти, когато отричаш? Вървях все след тебе и лазех в краката ти. Какво си за мене не разбра пак душата ти. Уморих се да бъда в ръцете твои играчка. Не мога без да лъжа да направя и крачка. Обичаш ме, заричаш се, но всичко туй лъжа е. От живота си отричаш се, но зная - туй игра е! Ти някой ден ще страдаш, ще молиш да се върна. Живота си ще даваш, за миг да те прегърна!!!

© Мони Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много добър и силен стих. Поздрави!
  • Вървях все след тебе
    и лазех в краката ти...
    Не прави,мила,никога такава грешка.Никой не го заслужава!
    Стиха ти е страхотен.Поздрави от мен!
  • Да, Муки... Определено ми напомня някои неща... СТРАХОТНО ИСТИНСКО Е!!! Браво! ()()()
Предложения
: ??:??