14 feb 2024, 11:16

Кукла

  Poesía » Otra
398 1 0

Главоболието ме побърква,
Желанието да съм добър,
Все повече ме проваля.

Егоизма побеждава,
Собственото щастие,
Винаги надделява.

Страха ми от самотата,
Подтиква ме да отблъсквам,
Показва само слабостта ми.

Самовлюбен, неспособен,
От дълбините на душата,
Енергията ти да уловя.

Усмивка ми е дума непозната,
В собствената си илюзия заровен,
Създание без емоции.

Просто кукла
Просто кукла 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Гергинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...