14 февр. 2024 г., 11:16

Кукла

399 1 0

Главоболието ме побърква,
Желанието да съм добър,
Все повече ме проваля.

Егоизма побеждава,
Собственото щастие,
Винаги надделява.

Страха ми от самотата,
Подтиква ме да отблъсквам,
Показва само слабостта ми.

Самовлюбен, неспособен,
От дълбините на душата,
Енергията ти да уловя.

Усмивка ми е дума непозната,
В собствената си илюзия заровен,
Създание без емоции.

Просто кукла
Просто кукла 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Гергинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...