4 ene 2007, 23:24

Кукла

  Poesía
1K 0 3
Усмивки от стъкло.
Очи от порцелан.
Ах, колко са красиви те!
Но обичат ли със страст,
тъй както аз обикнах теб?
И виждал ли си
в куклено сърце роза да разцъфти?
Усмивки от стъкло.
Очи от порцелан.
Ах, колко са красиви те!
Но усещат ли болката,
която в нас пламти?
И чувал ли си
от куклено лице сълза да потече?
Усмивки от стъкло.
Очи от порцелан.
Ах, колко са красиви те!
Но могат ли да мразят,
тъй както аз намразих теб.
И помниш ли
от куклени ръце гълъб да отлети?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Лазарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...