Jan 4, 2007, 11:24 PM

Кукла

  Poetry
999 0 3
Усмивки от стъкло.
Очи от порцелан.
Ах, колко са красиви те!
Но обичат ли със страст,
тъй както аз обикнах теб?
И виждал ли си
в куклено сърце роза да разцъфти?
Усмивки от стъкло.
Очи от порцелан.
Ах, колко са красиви те!
Но усещат ли болката,
която в нас пламти?
И чувал ли си
от куклено лице сълза да потече?
Усмивки от стъкло.
Очи от порцелан.
Ах, колко са красиви те!
Но могат ли да мразят,
тъй както аз намразих теб.
И помниш ли
от куклени ръце гълъб да отлети?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Лазарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...