“The Gods have no mercy. That's why they're Gods”
Живея в сън. Безвремие, заблуда.
И пътя ми невидима ръка отсече.
Не ми остана сила да се върна.
Нощта деня изпи и вечна нощ е вече.
Сега ми е студено и настивам
и хиляди игли ще ме пробождат в мрака.
Където ми е писано, натам отивам
и нямам даже сянка за другарка.
А боговете тихичко ми се надсмиват
и си играят с мен, размествайки дъската.
Ала когато се препъна ме подпират
и в тишина ръката бледа сочи мрака.
© Diamonique Todos los derechos reservados