“The Gods have no mercy. That's why they're Gods”

Живея в сън. Безвремие, заблуда.

И пътя ми невидима ръка отсече.

Не ми остана сила да се върна.

Нощта деня изпи и вечна нощ е вече.

Сега ми е студено и настивам

и хиляди игли ще ме пробождат в мрака.

Където ми е писано, натам отивам

и нямам даже сянка за другарка.

А боговете тихичко ми се надсмиват

и си играят с мен, размествайки дъската.

Ала когато се препъна ме подпират

и в тишина ръката бледа сочи мрака.