12 дек. 2019 г., 09:01

Куклено

855 1 0

“The Gods have no mercy. That's why they're Gods”

 

Живея в сън. Безвремие, заблуда.

И пътя ми невидима ръка отсече.

Не ми остана сила да се върна.

Нощта деня изпи и вечна нощ е вече.

 

Сега ми е студено и настивам

и хиляди игли ще ме пробождат в мрака.

Където ми е писано, натам отивам

и нямам даже сянка за другарка.

 

А боговете тихичко ми се надсмиват

и си играят с мен, размествайки дъската.

Ала когато се препъна ме подпират

и в тишина ръката бледа сочи мрака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Diamonique Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...