Кукумявка

Torvald (Тодор)
2 0

30 sept 2015, 22:10

Poesía

465 0 0

Кукумявка плаче на тавана,

а светът разпънат е на кръст.

Ясно ми е, няма да остана,

чувствам аромат на топла пръст.

Кукумявка е дошла от ада.

Явно ме очакват вече Там.

Времето, презряло, тихо пада,

но дали съм в него, туй не знам.

Кукумявка сътворява мрака.

Двата свята свързва в ембрион.

Нека да не карам да ме чакат,

още малко и ще съм фотон.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.