30 сент. 2015 г., 22:10

Кукумявка 

  Поэзия
466 0 0

Кукумявка плаче на тавана,

а светът разпънат е на кръст.

Ясно ми е, няма да остана,

чувствам аромат на топла пръст.

 

Кукумявка е дошла от ада.

Явно ме очакват вече Там.

Времето, презряло, тихо пада,

но дали съм в него, туй не знам.

 

Кукумявка сътворява мрака.

Двата свята свързва в ембрион.

Нека да не карам да ме чакат,

още малко и ще съм фотон.

© Тодор Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??