Кукумявка
642
0
0
Кукумявка плаче на тавана,
а светът разпънат е на кръст.
Ясно ми е, няма да остана,
чувствам аромат на топла пръст.
Кукумявка е дошла от ада.
Явно ме очакват вече Там.
Времето, презряло, тихо пада,
но дали съм в него, туй не знам.
Кукумявка сътворява мрака.
Двата свята свързва в ембрион.
Нека да не карам да ме чакат,
още малко и ще съм фотон.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тодор Все права защищены
