Кукумявка
644
0
0
Кукумявка плаче на тавана,
а светът разпънат е на кръст.
Ясно ми е, няма да остана,
чувствам аромат на топла пръст.
Кукумявка е дошла от ада.
Явно ме очакват вече Там.
Времето, презряло, тихо пада,
но дали съм в него, туй не знам.
Кукумявка сътворява мрака.
Двата свята свързва в ембрион.
Нека да не карам да ме чакат,
още малко и ще съм фотон.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тодор Всички права запазени
