30.09.2015 г., 22:10 ч.

Кукумявка 

  Поезия
517 0 0
Кукумявка плаче на тавана,
а светът разпънат е на кръст.
Ясно ми е, няма да остана,
чувствам аромат на топла пръст.
Кукумявка е дошла от ада.
Явно ме очакват вече Там.
Времето, презряло, тихо пада,
но дали съм в него, туй не знам.
Кукумявка сътворява мрака.
Двата свята свързва в ембрион.
Нека да не карам да ме чакат,
още малко и ще съм фотон.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодор Всички права запазени

Предложения
: ??:??