Кукумявка

Torvald (Тодор)
2 0

30.09.2015 г., 22:10 ч.

Поезия

467 0 0

Кукумявка плаче на тавана,

а светът разпънат е на кръст.

Ясно ми е, няма да остана,

чувствам аромат на топла пръст.

Кукумявка е дошла от ада.

Явно ме очакват вече Там.

Времето, презряло, тихо пада,

но дали съм в него, туй не знам.

Кукумявка сътворява мрака.

Двата свята свързва в ембрион.

Нека да не карам да ме чакат,

още малко и ще съм фотон.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.