Torvald (Тодор)
2 0
Sep 30, 2015, 10:10 PM

Кукумявка 

  Poetry
464 0 0

Кукумявка плаче на тавана,

а светът разпънат е на кръст.

Ясно ми е, няма да остана,

чувствам аромат на топла пръст.

 

Кукумявка е дошла от ада.

Явно ме очакват вече Там.

Времето, презряло, тихо пада,

но дали съм в него, туй не знам.

 

Кукумявка сътворява мрака.

Двата свята свързва в ембрион.

Нека да не карам да ме чакат,

още малко и ще съм фотон.

© Тодор All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??