Кукумявка

Poetry

641 0 0

Кукумявка плаче на тавана,

а светът разпънат е на кръст.

Ясно ми е, няма да остана,

чувствам аромат на топла пръст.

Кукумявка е дошла от ада.

Явно ме очакват вече Там.

Времето, презряло, тихо пада,

но дали съм в него, туй не знам.

Кукумявка сътворява мрака.

Двата свята свързва в ембрион.

Нека да не карам да ме чакат,

още малко и ще съм фотон.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0