3 feb 2016, 21:49

Кукуригу

  Poesía
1.1K 0 2

Петльов глас вибрира в тишината.
Звездите се превръщат в светлина.
Кокошките ще изкълват зрънцата,
а после ще снесат яйца.

 

Петльо перушина ще заглади.
Кокошките подред ще посети,
за да се чувстват хубави и млади,
нали е мъж на толкова жени.

 

Той с никоя кокошка не се кара.
Внимателен е. Строг, но справедлив.
Дори със още толкоз ще се справи.
Той най-голям е и е най-красив.

 

Кукуригу, пее та се къса.
Гласът през девет двора е познат.
В мечтите си, съседките го търсят,
за да изпъстри, едноцветен свят.

 

Честит бъди, певецо неповторен.
Ти все така наперен остани,
но никога фалшив или престорен.
Един за всички винаги бъди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...