Кукуригу
Петльов глас вибрира в тишината.
Звездите се превръщат в светлина.
Кокошките ще изкълват зрънцата,
а после ще снесат яйца.
Петльо перушина ще заглади.
Кокошките подред ще посети,
за да се чувстват хубави и млади,
нали е мъж на толкова жени.
Той с никоя кокошка не се кара.
Внимателен е. Строг, но справедлив.
Дори със още толкоз ще се справи.
Той най-голям е и е най-красив.
Кукуригу, пее та се къса.
Гласът през девет двора е познат.
В мечтите си, съседките го търсят,
за да изпъстри, едноцветен свят.
Честит бъди, певецо неповторен.
Ти все така наперен остани,
но никога фалшив или престорен.
Един за всички винаги бъди.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
да му доведа ли още сто
