1 ago 2008, 16:27

Кукувица

  Poesía
916 0 11

Кукувица



Повикай ме! Ще долетя при теб веднага.
със пролетни крила на лекокрила птица.
Ще пренеса безброй усмихнати слънца
и горещина от топлия си юг до прага.

Повикай ме! И ще остана след развалините.
Ще вдигам пак разбитите стени.
Ще измета горчивото от ъглИте,
ще подсуша стъклата мокри от сълзи.

Билки ще ти набера по Еньовден сама.
Ще те орисам за любов и здраве.
Ще събера парченцата, какво да правя?
Ще те изградя отново и ще ти простя.

А ти я чакаш да се върне -
да може да руши отново.
Аз ще те събера, тя ще те прегърне...
без да отрониш нито слово.

Нека да съм слаба. Силата си тебе давам.
Мойта слабост - че не те забравям.
С лястовича упоритост пролет дом ти правя,
ти след птица кукувица тичаш и събаряш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...