Кукувица
Кукувица
Повикай ме! Ще долетя при теб веднага.
със пролетни крила на лекокрила птица.
Ще пренеса безброй усмихнати слънца
и горещина от топлия си юг до прага.
Повикай ме! И ще остана след развалините.
Ще вдигам пак разбитите стени.
Ще измета горчивото от ъглИте,
ще подсуша стъклата мокри от сълзи.
Билки ще ти набера по Еньовден сама.
Ще те орисам за любов и здраве.
Ще събера парченцата, какво да правя?
Ще те изградя отново и ще ти простя.
А ти я чакаш да се върне -
да може да руши отново.
Аз ще те събера, тя ще те прегърне...
без да отрониш нито слово.
Нека да съм слаба. Силата си тебе давам.
Мойта слабост - че не те забравям.
С лястовича упоритост пролет дом ти правя,
ти след птица кукувица тичаш и събаряш.
© Илиана Петрова All rights reserved.
