VeronikaMihova (Veronika Mihova)
20 53
15 jun 2022, 7:34  

Кула от надежди 

  Poesía » De amor
631 3 4

Властва той от кулата на своите суети, 

а тя не може нивга да го доближи, 

защото в гърдите му бие камък, а не сърце

и няма как чувствата да разбере.

 

По заник тя го чака да се появи, но не успява да го зърне и уви -

копнежите остават без призор,

колкото и да гасне под мътния простор.

 

Понякога той хвърля отгоре зрънца надежда малка и тя  - скитница неприслонена, приема ги и жадна пак се връща в захлас под кулата в уречения час.

 

Ясно ѝ е - фалшива заблуда е това.

Израз на гордост, на бягство от неговата суета. 

Защо отива тогава пак да се рани

От егоцентричните му, безжалостни стрели?

 

Може би обича тя да я боли.

Всъщност иска при наказваш злодей да се прислони - 

и така да го превърне в друг, мил образ на нейните трепети...

 

Да се опита да го промени, 

а ако не успее - себе си и него да унищожи.

И това ще свърши неслуки и молби

От прокобата му най-накрая тя ще се освободи.

 

 

 

 

 

 

 

© Veronika Mihova Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се, че ти е допаднало, Велкова!! ❤️🤗🥰😍
  • Страхотно е! Много ми хареса. Поздравления, Вероника!
  • Благодаря ти! Понякога една илюзия е по-скъпа за нас от хиляда истини, както се казва...
  • Много илюзии има в живота. Хубав стих.
Propuestas
: ??:??