Понеже най-бедните в Европа сме,

най-гладни, -

                         станахме всеядни.

За Източната кухня щом дочухме,

фурор неудържим сред нас избухна.

С уникалните си ястия

                 на кулинарното изкуство,

превзе ни виртуално тя,

преди реално още да сме ги вкусили.

И ... " Еврика!" - ний ревнахме,

"Не ще се тъпчем повече

                         със храни дефектни!

Най-сетне им намерихме

                        заместители ефектни!"

С природни дарове - първични,

екологично все подбрани,

без "ГМО"-та и ментета, всички

най-здравословно ще се храним.

Не щем тез гозби

        от трапезата ни нивга да се вдигат.

Текат ни от устата изобилно

                                        сладки лиги.

С напомпени до пръсване кореми,

                              чак от ситост потни,

от кеф уригваме си се

и преживяме като животни.

И "Баста!" - викнахме на туй

                                  ходене по мъките

в тез молове, с цени необуздани.

Ловим си скакалците, както щъкат си

на воля, из девствени поляни.

И пръснали се на вълни

                               по безброй пътечки,

торбички цели пълним ний

                        с бръмбари и буболечки.

Тъй, на глава изядени

                               щурци и скорпиони,

сме вече всепризнати

                                             шампиони.

... Ала избуява в нас въпросът -

                                         най-опасният:

"Дали треви безопасни пасат

                               микротревопасните?"