Културната ми фобия заглъхва.
В екрана мигат само две черти.
В сумрака на премръзналите пръсти...
Там... Сляпо отражение гори.
Запалвам свещ, отчаяна и бледа,
трепереща от въздуха студен,
на устните ми - парещи и меки,
възбудени от изгрева смутен.
И виждам сянка - сива, в огледало,
поглежда ме - а тялото настръхва.
Протягам длан - безропотно и вяло,
със стон едва от струните откъснат. ...