Кумчо Вълчо и Лисана
Срещнали се двама,
Кумчо Вълчо и Лисана.
До дърво едно говорят,
после почват и да спорят.
Лиса с тънък гласец
пита своя кумец:
- Кумчо Вълчо, где така?
- Тръгвам, Лисо, за града,
че таз гора ми веч омръзна!
Докривя ми от тая дилема,
с какво да си напълня корема.
Ловците вече всичко изловиха!
Дори и мен едва не убиха!
Лиса се изсмя на глас.
- Но какво ще правиш там тогаз?
В ония огромен град,
ще си пукнеш от глад!
Хората, като те открият,
на мига ще те убият!
Знаеш, че от вълци се страхуват
и бързо кожуха им събуват!
- Няма да ме разпознаят!
Гражданите вълк не знаят.
Те кучета гледат различни,
за работата им практични.
Аз куче пазач ще стана,
само стопанин да си хвана.
Той ще ме храни и гали
и ще ме обсипва с похвали!
- Вълчо, стой си на гъзеца,
виж какво стана с баба Меца.
Синджир на носа и сложиха
и с големи тояги я биха!
- Това бяха цигани бездомни,
за стопани те са неудобни.
Аз ще ида баш в града,
дето има купища храна!
Повдигна Лиса рамене
и мисли си: “да прави каквото ще,
щом гладът така говори,
никой не може го оспори“.
Разделиха се Кумчо и Лисана
и всеки си пътя хвана.
© Иванка Неделчева Todos los derechos reservados