Кумчо Вълчо и Лисана

Кумчо  Вълчо  и  Лисана

Срещнали се двама,

Кумчо Вълчо и Лисана.

До дърво едно говорят,

после почват и да спорят.

Лиса с тънък гласец

пита своя кумец:

 - Кумчо Вълчо, где  така?

 - Тръгвам, Лисо, за града,

че таз гора ми веч омръзна!

Докривя ми от тая дилема,

с какво да си напълня корема.

Ловците вече всичко изловиха!

Дори и мен едва не убиха!

Лиса се изсмя на глас.

- Но какво ще правиш там тогаз?

В ония огромен град,

ще си пукнеш от глад!

Хората, като те открият,

на мига ще те убият!

Знаеш, че от вълци се страхуват

и бързо кожуха им събуват!

- Няма да ме  разпознаят!

Гражданите вълк не знаят.

Те кучета гледат различни,

за работата им практични.

 Аз куче пазач ще стана,

само стопанин да си хвана.

Той ще ме храни и гали

и ще ме обсипва с похвали!

     -  Вълчо, стой си  на гъзеца,

виж какво стана с баба Меца.

Синджир на носа и сложиха

и с големи тояги я биха!

    -  Това бяха цигани бездомни,

за стопани те са неудобни.

Аз ще ида баш в града,

дето има купища храна!

Повдигна Лиса  рамене

и мисли си: “да  прави каквото  ще,

щом гладът така говори,

никой не може го оспори“.

Разделиха се Кумчо и Лисана

и всеки си пътя хвана.