8 dic 2014, 17:24

Кураж

1.1K 0 2

         Кураж


Цикълът се пак завърта.

Листата капят. Зима иде.

Отново някой ще настине.

 

Горе, там, само на хълма

едно дръвче стои.

Вятърът го лашка и го брули.

Листите му падат като хвърлени цървули.

 

Едно дръвче,

като изоставено врабче

се бори то само

срещу истинското зло!

 

Битката сега загуби,

но важна е войната.

Може листите си то да губи,

но остава във земята.

 

Малко, крехко, още недорасло,

а опълчва се сякаш е порасло.

Браво! Дръж се! Продължавай!

Пред зимата сурова гарда си не сваляй!

 

Зима иде.

Но всичко ще премине.

Не свеждай ти глава…

Скоро идва пролетта!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Марашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разбира се, че може Докато го писах, не мислех за никого...просто така се получи, но след като го прочетох на няколко човека те ме питаха същото.
  • Здрасти, Дени! (Нали може така да те наричам?) Оптимистичен финал! Визираш ли някого с това дръвче? Себе си, може би? В някоя северна страна ли си, че пишеш и за суровата зима?

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...