Кураж

8.12.2014 г., 17:24 ч.

Поезия » Бели стихове

812 0 2

Кураж

Цикълът се пак завърта.

Листата капят. Зима иде.

Отново някой ще настине.

Горе, там, само на хълма

едно дръвче стои.

Вятърът го лашка и го брули.

Листите му падат като хвърлени цървули.

Едно дръвче,

като изоставено врабче

се бори то само

срещу истинското зло!

Битката сега загуби,

но важна е войната.

Може листите си то да губи,

но остава във земята.

Малко, крехко, още недорасло,

а опълчва се сякаш е порасло.

Браво! Дръж се! Продължавай!

Пред зимата сурова гарда си не сваляй!

Зима иде.

Но всичко ще премине.

Не свеждай ти глава…

Скоро идва пролетта!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

InedRama (Деница Марашева)

2014-12-09T10:32:02+02:00

Разбира се, че може Докато го писах, не мислех за никого...просто така се получи, но след като го прочетох на няколко човека те ме питаха същото.
айзък (Цветелин)

2014-12-08T21:22:30+02:00

Здрасти, Дени! (Нали може така да те наричам?) Оптимистичен финал! Визираш ли някого с това дръвче? Себе си, може би? В някоя северна страна ли си, че пишеш и за суровата зима?