Кураж
1.1K
0
2
Кураж
Цикълът се пак завърта.
Листата капят. Зима иде.
Отново някой ще настине.
Горе, там, само на хълма
едно дръвче стои.
Вятърът го лашка и го брули.
Листите му падат като хвърлени цървули.
Едно дръвче,
като изоставено врабче
се бори то само
срещу истинското зло!
Битката сега загуби,
но важна е войната.
Може листите си то да губи,
но остава във земята.
Малко, крехко, още недорасло,
а опълчва се сякаш е порасло.
Браво! Дръж се! Продължавай!
Пред зимата сурова гарда си не сваляй!
Зима иде.
Но всичко ще премине.
Не свеждай ти глава…
Скоро идва пролетта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Марашева Всички права запазени
Докато го писах, не мислех за никого...просто така се получи, но след като го прочетох на няколко човека те ме питаха същото.
