Кураж
Кураж
Цикълът се пак завърта.
Листата капят. Зима иде.
Отново някой ще настине.
Горе, там, само на хълма
едно дръвче стои.
Вятърът го лашка и го брули.
Листите му падат като хвърлени цървули.
Едно дръвче,
като изоставено врабче
се бори то само
срещу истинското зло!
Битката сега загуби,
но важна е войната.
Може листите си то да губи,
но остава във земята.
Малко, крехко, още недорасло,
а опълчва се сякаш е порасло.
Браво! Дръж се! Продължавай!
Пред зимата сурова гарда си не сваляй!
Зима иде.
Но всичко ще премине.
Не свеждай ти глава…
Скоро идва пролетта!
© Деница Марашева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Разбира се, че може
Докато го писах, не мислех за никого...просто така се получи, но след като го прочетох на няколко човека те ме питаха същото. -
Здрасти, Дени! (Нали може така да те наричам?) Оптимистичен финал! Визираш ли някого с това дръвче? Себе си, може би? В някоя северна страна ли си, че пишеш и за суровата зима?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
