Идвам на сцената бавно – момче от кварталите хъркащи.
Пея за дните загинали. Зная, че всичко след нас си замина.
Градските думи изчезват безславно. Курвата влизаше в църквата.
Всичко, което желаем, сме имали? Всичко е детска градина?
Някои хора, от мъка побъркани, слизат в тъмата самотна.
Пеят за светли години, в които животът прекрасно минавал е.
Вече животът прилича на някак свирепо и гладно животно.
Всеки е жаден за власт! Припомни си от кой ли посечен е Авел.
Имаш ли много пари под възглавница, тихо скроена от баба?
Знаеш ли колко ти трябват да бъдеш усмихнат и даже щастлив?
Сложил на масата дървена няколко шепи надежди до хляба,
пиша за утрото нежно с отчупен от буйните страсти молѝв. ...