30 nov 2018, 9:43

Кутийка

  Poesía
457 1 2

Да ме забравиш ли искаш?

Аз те моля – Недей!

Запази кутийката в паметта си –

определена само за мен!

Изтрий само лошите спомени,

а светлината остави!

А, кутийката, много дълбоко

в паметта си я скрий!

И понякога – само понякога,

когато ти стане толкоз студено,

че от студа сърцето да боли,

изрови кутийката,

и топлина от нея си вземи...!

А, иначе, можеш да я смачкаш!

Тя никога, голяма не е била,

Една мъничка кутийка,

но скрила в себе си

толкоз много топлина...

 

29-11-2018 год. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Страхотен стих, Мариела! Тази кутийка скрила в себе си топлината-всеки от нас носи в себеси онова малко, а всъщност толкова голямо зареждане.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...