30 nov 2018, 9:43

Кутийка

  Poesía
455 1 2

Да ме забравиш ли искаш?

Аз те моля – Недей!

Запази кутийката в паметта си –

определена само за мен!

Изтрий само лошите спомени,

а светлината остави!

А, кутийката, много дълбоко

в паметта си я скрий!

И понякога – само понякога,

когато ти стане толкоз студено,

че от студа сърцето да боли,

изрови кутийката,

и топлина от нея си вземи...!

А, иначе, можеш да я смачкаш!

Тя никога, голяма не е била,

Една мъничка кутийка,

но скрила в себе си

толкоз много топлина...

 

29-11-2018 год. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Страхотен стих, Мариела! Тази кутийка скрила в себе си топлината-всеки от нас носи в себеси онова малко, а всъщност толкова голямо зареждане.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...