30.11.2018 г., 9:43

Кутийка

451 1 2

Да ме забравиш ли искаш?

Аз те моля – Недей!

Запази кутийката в паметта си –

определена само за мен!

Изтрий само лошите спомени,

а светлината остави!

А, кутийката, много дълбоко

в паметта си я скрий!

И понякога – само понякога,

когато ти стане толкоз студено,

че от студа сърцето да боли,

изрови кутийката,

и топлина от нея си вземи...!

А, иначе, можеш да я смачкаш!

Тя никога, голяма не е била,

Една мъничка кутийка,

но скрила в себе си

толкоз много топлина...

 

29-11-2018 год. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Страхотен стих, Мариела! Тази кутийка скрила в себе си топлината-всеки от нас носи в себеси онова малко, а всъщност толкова голямо зареждане.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...