30 нояб. 2018 г., 09:43

Кутийка

458 1 2

Да ме забравиш ли искаш?

Аз те моля – Недей!

Запази кутийката в паметта си –

определена само за мен!

Изтрий само лошите спомени,

а светлината остави!

А, кутийката, много дълбоко

в паметта си я скрий!

И понякога – само понякога,

когато ти стане толкоз студено,

че от студа сърцето да боли,

изрови кутийката,

и топлина от нея си вземи...!

А, иначе, можеш да я смачкаш!

Тя никога, голяма не е била,

Една мъничка кутийка,

но скрила в себе си

толкоз много топлина...

 

29-11-2018 год. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МД Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Страхотен стих, Мариела! Тази кутийка скрила в себе си топлината-всеки от нас носи в себеси онова малко, а всъщност толкова голямо зареждане.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...