30 нояб. 2018 г., 09:43

Кутийка

452 1 2

Да ме забравиш ли искаш?

Аз те моля – Недей!

Запази кутийката в паметта си –

определена само за мен!

Изтрий само лошите спомени,

а светлината остави!

А, кутийката, много дълбоко

в паметта си я скрий!

И понякога – само понякога,

когато ти стане толкоз студено,

че от студа сърцето да боли,

изрови кутийката,

и топлина от нея си вземи...!

А, иначе, можеш да я смачкаш!

Тя никога, голяма не е била,

Една мъничка кутийка,

но скрила в себе си

толкоз много топлина...

 

29-11-2018 год. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МД Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Страхотен стих, Мариела! Тази кутийка скрила в себе си топлината-всеки от нас носи в себеси онова малко, а всъщност толкова голямо зареждане.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...